Алла Пугачова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алла Пугачова
Алла Борисовна Пугачёва
руска певица
Родена
15 април 1949 г. (74 г.)

РелигияПравославна църква
Учила вРуска академия за театрално изкуство
ПартияПартия на растежа (2011 г. – 2011 г.)[1]
Наградинароден артист на СССР (20 декември 1991)
За заслуги към Отечеството II степен (15 април 1999)[2]
Музикална кариера
ПсевдонимБорис Горбонос
Стилпоп музика, традиционна поп музика, прогресив рок,[3] диско,[4] фънк рок,[5] ню уейв,[6] поп рок, фънк, софт рок, шансон, естрадна музика
Инструментипиано, вокал
Гласмецосопран
Активностот 1965 г.
ЛейбълМелодия“, „Балкантон“, Soyuz, Extraphone, Q112255580, Monolith Records, Pervoye muzykalnoye, Amiga, Victor, Supraphon, Sintez Records, United Music Group, Kansankulttuuri, Russian Disc, Moroz Records, Vigma
Участник вfirst Civic Chamber of the Russian Federation, second Civic Chamber of the Russian Federation
Семейство
СъпругФилип Киркоров (15 март 1994 – февруари 2005)
Деца3

Подпис
Уебсайт
Алла Пугачова в Общомедия

Алла Борисовна Пугачова (на руски: Алла Борисовна Пугачёва) е съветска и руска поп певица, композиторка и киноактриса.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Алла Пугачова е родена на 15 април 1949 г. През 1969 г. Пугачова завършва хорово дирижиране в музикалното училище „Иполитов-Иванов“ в Москва, а през 1981 г. – естрадна режисура в ГИТИС.

През 1966 – 1967 г. е включена в състава на агитационната бригада на младежкото радио. През 1967 г. започва работа като корепетитор в Държавното училище за цирково и поп изкуство.

В периода от 1971 до 1972 г. Пугачова е солистка на „Олег Лундстрен биг бенд“, а по-късно на „Веселите момчета“ (от 1973 г.).

През 1974 г. Пугачова печели трета награда на Всесъюзния конкурс за естрадни артисти. Истинско признание за певческия си талант Алла Пугачова получава на фестивала „Златният Орфей“ през 1975 г., когато получава Голямата награда с песента „Арлекино“ на Емил Димитров.

През втората половина на 70-те и началото на 80-те години Пугачова се превръща в най-голямата звезда на руската поп музика, а известността ѝ надхвърля границите на родината ѝ. Тя печели Голямата награда на фестивала в Сопот, Полша (1978 г.), златни плочи от Финландия и MIDEM в Кан, изнася рецитал в зала „Олимпия“ в Париж (1982 г.), има представяне на фестивала „Сан Ремо“ (Италия), участва в откриването на културния център на СССР във Виена, получава награда на Световния съвет за мир, участва в благотворителни концерти във Финландия и др.

Телевизията заснема и излъчва биографичните филми „Театърът на Алла Пугачова“ (1978 г.), „У Алла“ (1979 г.), „Монолози на певицата“ (1981 г.) и много други, включително и чуждестранни. Заедно с това Пугачова е автор, участник или водещ на десетки телевизионни и концертни програми. Нейните концерти са първите тип „шоу“ и се радват на голям публичен интерес. В родината си Пугачова е удостоена с много държавни отличия, включително и със званието „Народен артист“.

Алла Пугачова се изявява успешно като актриса и композитор. Участва във филмите „Жената, която пее“ (1977 г.), „Дойдох и говоря“ (1986 г.). В първия филм тя е и автор на музиката под псевдонима Борис Горбонос.

Президентът Дмитрий Медведев награждава с Орден за заслуги трета степен Алла Пугачова на рождения ѝ ден, 2009 г.

От първия си брак има дъщеря Кристина Орбакайте. Пугачова е омъжена от 1994 до 2005 г. за руската поп звезда Филип Киркоров (син на българин от арменски произход и рускиня). Въпреки проблемите, Пугачова продължава богатата си творческа кариера с нови проекти („Фабрика за звезди“).

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Турнета и самостоятелни концерти[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни концерти
  • 1998 г. – „Избранное“
  • 1985 г. – „Алла Пугачёва представляет...“
  • 1988 – 2012 г. – „Рождественские встречи“
  • 2009 г. – „Сны о любви“, Държавен кремълски дворец
Самостоятелно турне
  • 1979 – 1980 г. – „Женщина, которая поёт“
  • 1981 – 1983 г. – „Монологи певицы“
  • 1984 – 1985 г. – „Пришла и говорю“
  • 1992 – 1993 г. – „Поёт Алла Пугачёва“
  • 1998 г. – „Да!“
  • 1998 – 1999 г. – „Избранное“
  • 2001 – 2007 – „Мы приехали“
  • 2009 – 2010 – „Сны о любви“

Концерти зад граница: България, САЩ, Германия, Израел, Казахстан, Армения, Украйна, Канада и др.

Музикални изяви[редактиране | редактиране на кода]

Участия в концерти[редактиране | редактиране на кода]

  • Песен на годината 1976 – изп. „На Тихорецкую“, „Мне нравится“, „По улице моей“, „У зеркала“, „Волшебник-недоучка“, „Очень хорошо“
  • Песен на годината 1977 – изп. „Не отрекаются любя“, „Волшебник-недоучка“
  • Песен на годината 1978 – изп. „Куда уходит детство“, „Песенка первоклассника“, „Женщина, которая поёт“
  • Песен на годината 1979 – изп. „Что не может сделать атом“, „Поднимись над суетой“, „Эти летние дожди“, „Звёздное лето“
  • Песен на годината 1981 – изп. „Песня на бис“, „Маэстро“
  • Песен на гоидната 1982 – изп. „Старинные часы“
  • Песен на годината 1983 – изп. „Миллион алых роз“, „Бумажный змей“, „А знаешь, всё ещё будет“ (дует с Кристина Орбакайте)
  • Песен на годината 1984 – изп. „Расскажите, птицы“, „Айсберг“, „Без меня“
  • Песен на годината 1985 – изп. „Делу время“, „Без меня“, „Паромщик“, „Годы мои“
  • Песен на годината 1986 – изп. „Прости, поверь“, „Две звезды“ (дует с Владимир Кузьмин)
  • Песен на годината 1993 – изп. „Осенний поцелуй“, „Россия“
  • Песен ан годината 1994 – изп. „Любовь, похожая на сон“, „Песня остаётся с человеком“ (с всички страни)
  • Песен на годината 1995 – изп. „Я тебя никому не отдам“, „Бессонница“, „Мэри“, „Песня остаётся с человеком“ (с всички страни)
  • Песен на годината 1997 – изп. „А я в воду войду“, „Позови меня с собой“, „Песня остаётся с человеком“ (с всички страни)
  • Песен на годината 2001 – изп. „Речной трамвайчик“ и „Будь или не будь“ (дует с Максим Галкин)
  • Песен на годината 2005 – изп. „Спасибо, любовь“, „Сердце ледяное“, „Гадалка“ (дует с група „Штар“), „Любовь, как состояние“, „Звезда“
  • Песен на годината 2006 – изп. „Здесь мы“, „Ресницы“, „Без меня“, „Холодно“ (дует с Филип Киркоров), „Приглашение на закат“
  • Песен на годината 2007 – изп. „Одуванчик“, „Ты там, а я там“, „Волшебник-недоучка“, „Где-то далеко“, „Опять метель“ (дует с Кристина Орбакайте), „Дин-дон“
  • Песен на годината 2008 – изп. „Зачем“, „Первое слово дороже второго“, „Прости, мальчишка“, „Громоотводы“ (дует с Максим Галкин), „Good bye“
  • Концерт за деня на полицията 2015 – изп. „Война“
  • Годишнина концерт на 45-годишнината на филма „Офицерите“ – изп. „Нас бьют, мы летаем“
  • Песен на годината 2016 – изп. „Не звони“, „Под одним флагом“
  • 21 годишни музикални награди „Златен грамофон“ – изп. „Копеечка“, „Под одним флагом“

Участия в телевизионни и празнични музикални програми[редактиране | редактиране на кода]

  • „Артист. Пилотният епизод“ – изп. „Поднимись над суетой“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за